Да поговорим за формулите в музиката

Отново е петък и е време за “Разговори за музика” с Петя Цветанова. Всеизвестно е, че във формулата за успешен музикант талантът е основата, но дали е достатъчното условие за успех? От телевизионни музикални формати и конкурси човек остава с впечатлението, че нещата са талант, талант и може би малко късмет… Зад цялостното присъствие на сцената обаче остава нещо скрито, невидимо за публиката. За мой събеседник избрах един завършен артист с богата биография и красив глас –  Доротея Доротеева – Стойчева. С нея ще размишляваме над това дали артистичността и дисциплината са съвместими? Дали артист и организираност са взаимоизключващи се? Дали красивият глас е плод само на талант? И въобще за всичко от кухнята, което може да ни разкрие човек, чието ежедневие е покоряването на сцената.

Винаги съм се възхищавала на лекотата, с която пееш. Когато човек те слуша, остава с усещането, че това е най-естественото нещо на света и че човек се ражда така. Би ли разказала за пътя ти на усъвършенстване?

Доротея: Откакто се помня всъщност искам да пея. Може би на 3 годинки съм се изявила за пръв път, и то по телевизията, с една песничка за Дядо Мраз и още тогава съм казала на майка ми и баща ми, че ще стана оперна певица. Може би, защото съм от семейство на музиканти. Баща ми беше диригент, а майка ми работеше в оркестъра на Музикалния театър и въпреки, че тя вече не е там, продължава да свири, когато може. Тя винаги ме е водила с нея на репетиции и на спектакли. Още от 2-годишна ме оставяше сама в ложата на театъра и аз не съм мърдала изобщо. Винаги съм била запленена от сценичното изкуство. На 4, 5 годинки вече знаех доста оперети наизуст и даже ги пеех на някои диригенти, които идваха вкъщи на гости на баща ми. Спомням си например, че когато бях на 5 изпях на големия наш диригент проф. Борис Хинчев арията на графиня Марица, с което много го разсмях. Все още беше твърде рано за оперно пеене и в крайна сметка родителите ми решиха да ме запишат в музикалното училище на пиано, като никога няма да забравя първата си среща с човека, на когото, може би дължа най-много – г-жа Теменужка Янева, която беше първата ми и единствена учителка по пиано. Тя дойде вкъщи, когато бях на четири годишна възраст. Първата ми среща с нея остава и до днес мил спомен. Тя ме учеше как да свиря с мисъл, а не часове наред механично, избираше ми винаги репертоар, който е близко до моя натюрел. Възхищавам се на нейното спокойствие, за 13 години при нея не съм чула да повиши тон на някой, да се ядоса за нещо, истински добър и сърдечен педагог и човек. Като ученичка в 11-ти клас изсвирих с Академичния симфоничен оркестър Втори концерт от Бетовен под диригентството на проф. Иван Маринов. Подготовката ми по пиано винаги ми е помагала за бързото учене на роли, никога не съм имала нужда от часове наред с корепетитор, за да науча дадена партия. 

Паралелно с пианото, в 10 клас в музикалното училище започнах да ходя на уроци при проф. Иванка Нинова. Аз си я избрах, харесах я в операта на един спектакъл и казах, че искам да уча при нея. Семейният ни приятел, диригентът проф. Иван Вульпе ме заведе при нея. След 2 години уроци спечелих Първа награда на конкурса “Млади музикални дарования” в София и влязох в Академията, като я завърших за 3 години. Най-ценната ми работа там, освен с проф. Иванка Нинова, беше и с диригентите проф. Иван Вульпе и проф. Борис Хинчев. Те ме научиха да чета внимателно какво е написал композиторът и че интерпретаторите не сме по-големи от него.  Или както Вульпе казваше на певците: „Води ви вокалът за носа!“ С това той илюстрираше стремежът да се покажат възможностите на гласа самоцелно, без това да бъде съобразено с музиката и текста. Вульпе беше безкомпромисен към певците, които идваха неподготвени или закъсняваха. Просто ги изпращаше вкъщи, макар че беше истински добър човек. Той е работил с мен и като пианистка. 

С какви предизвикателства се срещна по професионалния си път? Помогна ли ти дисциплината за справянето с тях?

Доротея: Може би така са ме научили, но аз винаги съм била отговорна към професията си. Дори и да отидеш на най-началните репетиции, където се чертаят мизансцени, където певците все още не пеем винаги с пълен глас, човек винаги трябва да е подготвен. Аз отивам по-рано, за да се съсредоточа,  да се разпея, защото това да си подготвен е отговорност и към екипа. Така че дисциплината не само, че ми помага, а това е моят начин на работа…иначе не бих могла да бъда себе си.

Предизвикателствата започнаха от самото начало. Още във втори курс в Академията дебютирах на оперна сцена. Иванка Нинова ме заведе в Румъния в театъра в Крайова, където изпълних Леонора в „Трубадур“. Изключително голямо предизвикателство, за което имах смелост, може би, защото и моята преподавателка също беше на сцената, а и бях много добре подготвена. Сега връщайки се назад, със сигурност е било много рано за тази роля на 20 годишна възраст, но това човек го осъзнава малко по-късно. Проф. Нинова се грижи за всичките си ученици, да направят своя дебют, да могат да пеят с оркестър още като студенти, което е прекрасно. След този дебют ме поканиха за още спектакли в Румъния. Този път в ролята на Микаела от „Кармен“. След завършването на Академията се явих на прослушване и заминах да специализирам четири години в оперно студио в Грац, Австрия, където изиграх много централни роли като: Графиня Алмавива в „Сватбата на Фигаро”, Донна Анна в „Дон Жуан”, Арминда в „Мнимата градинарка”, Първа дама във „Вълшебната флейта” на Моцарт и други. Паралелно с оперното студио се записах да уча в класа на пианиста проф. Герхард Целер със специалност „Песен и оратория”. С него открих света на песните на Рихард Щраус и Вагнер, които винаги съм обичала много. Изнесохме няколко песенни рецитала с песни, които съм представяла и в България, но с пианистката Венета Нейнска.

Следващото предизвикателство, пред което се изправих, беше специализацията ми в Италия. Четири пъти спечелих стипендии от Фондация „Борис Христов” за обучение в Академия Санта Чечилия и майсторски класове при Рената Ското, Анна Ванди, Чезаре Скартон  и Мирела Паруто в Рим. Всички те ми дадоха много във вокално отношение, но ме научиха и на безкомпромисност. Например Рената Ското държеше да се учи изключително бързо и ни даваше нови арии от днес за утре. На следващия ден всичко трябваше да се знае наизуст, без грешка, независимо на какъв език е и дали познаваш езика. С Мирела Паруто пък работихме предимно конкурсен репертоар, с който после спечелих няколко конкурса. Имам десетки конкурси и награди зад гърба си още като студентка с работата си с Иванка Нинова като например: специална награда за млад участник през 2002 г. „Франсиско Виняс” в Барселона, Испания, първа награда през 2009 г. “Гена Димитрова” в Плевен, първа награда и награда за барокова интерпретация през 2011 г. „Розата на Евтерпа” в Карлово, втора награда през 2013 г. „Елена Николай” в Панагюрище, първа награда 2013 г. „Романсиада”, участие в конкурса „Опералия“ на Пласидо Доминго, поощрителна награда на конкурса в Сполето, Италия и др. Всеки един от тези конкурси ми е струвал сериозна певческа и психическа подготовка. 

Предизвикателствата и развитието пред един професионален музикант никога не спират. Аз продължавах да се явявам на прослушвания и да търся най-добрите педагози, от които мога да се уча още и още. Така станах стипендиантка на Райна Кабаиванска в Модена и в София, както и на дружеството „Рихард Вагнер“ в Триер, Германия. Освен това участвах и в майсторските класове на Джузепе Сабатини, Луиджи Алва и Дарина Такова. Срещите с тези големи артисти ми дадоха много. Плод от цялата тази моя подготовка са редица роли и конкурси на европейски и български оперни сцени. Много ценни в моя репертоар са ролите на Мими в „Бохеми” от Пучини, Велгунде в „Рейнско злато” и „Залезът на боговете” от Вагнер, които изиграх на сцената на Софийската национална опера в периода 2009 г. до 2014 г., а през последните години съм солистка в Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ в гр. Велико Търново, където продължавам дасе превъплъщавам в нови роли. Иначе в момента може да се каже, че съм в творческа почивка и се наслаждавам на  малкия си син.

Много често съм чувала клишето „или го можеш, или не го можеш“. Като човек с толкова голям сценичен опит зад гърба си, смяташ ли, че талантът е единственото достатъчно условие за успех?

Доротея: Категорично не! Най-талантливите хора са често най-мързеливи. Талантът е най-важната част, както и качество на гласа в случая. Но талант без труд и дисциплина не може да съществува. Независимо от това кой колко е организиран. Човек не може да стигне далеч, ако разчита само на природните дадености, без да се стреми да ги развива. Освен трудът и дисциплината много важно за един изпълнител е психиката. Аз винаги съм се чувствала спокойна и стабилна, когато съм излизала на сцената, защото съм била подготвена. При певците има и още една специфика и това е подходящата роля. Приоритет ми е бил да избирам роли, за които моят глас е подходящ и с които не бих му навредила. Отказвала съм роли, за които смятам, че ми е рано или пък нямам време да ги подготвя. Много е важно един артист да прави осъзнати и премислени избори. Така че талантът е основата, но има още много качества, които трябва човек да притежава.

Смяташ ли, че артистичният човек може да бъде дисциплиниран и организиран?

Доротея: Възможно е. Това е въпрос на личен натюрел обаче. Не мисля, че някой може да се научи на дисциплина и организираност, когато не е такъв по природа. Както вече споменах диригентите, с които съм работила, се опитваха да ни научат всички на това, но не с всеки имаха успех. 

А ако говорим за музикална интерпретация, там също има закони за организация на фразата. По отношение на този тип организация има два типа хора: едните го правят съзнателно, а другите следват вътрешна интуиция. И в двата случая фразата трябва да има посока и център, а не да е върволица от хаотични тонове.

При работата ти с твоите ученици кои са основните изисквания, които поставяш към тях?

Доротея: В момента времето ми за ученици е много ограничено. По принцип работя предимно с деца, които искат да свирят на пиано или да пеят. В началото, когато дойде нов ученик и дори такъв, който не е свирил или пял до сега, има грешната представа, че всичко е много лесно. Може би така изглежда отстрани. Т.е. очаква се да напредва бързо и да има много резултати за кратко време без да се упражнява вкъщи. В момента, в който започнем да работим, аз, разбира се, изисквам най-вече да се свири или пее с осъзнатост и мисъл. Естествено, една от големите борби е да накарам децата да научат да четат добре нотите. От там нататък следва всичко останало. Това е много важно, за да могат те да бъдат самостоятелни и след време да могат да учат свои любими песни и пиеси и без мен. Проблемът идва, когато с течение на уроците се установява, че музиката изисква немалки усилия. Тогава обикновено продължават тези, които не могат да живеят без нея. Тези обаче, които смятат, че е много лесно и че няма нужда да полагат усилия сами, просто се отказват, когато им стане трудно. Често хората си мислят, че ако се запишат на пеене, ще бъде по-лесно, отколкото на инструмент, но трябва да ги разочаровам, защото да свириш на инструмент и да пееш е еднакво трудно. Всички тези усилия обаче си заслужават, защото музиката наистина дава много. Например ученето на пиано, на какъвто и да е инструмент въобще или на пеене развива свръхкоординация, концентрация и съвсем различен начин на мислене. Качества, които помагат във всички сфери в живота.

Има ли крайна точка на усъвършенстване, до която човек може да достигне? Изморяваш ли се понякога от стремежа за усъвършенстване?

Доротея: Аз съм търсещ човек и никога не се спирам. Естествеността и освободеността, които се чуват и виждат на сцената, всъщност са плод на дългогодишно търсене на себе си. Целта на изучаването на оперно пеене е да намериш собствения си глас и да го облагородиш. Целенасочената работа към професионалното ми усъвършенстване се превърна в начин на живот. Във всяка една сфера от живота ми се отнасям по този начин. Например в момента новото ми хоби е да правя суши. Първият ми опит не беше най-успешен, но аз не се отказах и продължавам да се уча. Търся си учители, гледам клипчета и ставам все по-добра.

***

Благодаря на Доротея за повдигането на завесата зад бляскавата сцена и разкриването на тежкия път на професионалния музикант. Без клишета, а с труд и дисциплина може да се постигнат истинските резултати, към които всички ние се стремим. Любовта и любопитството към музиката обаче може би се оказват водещата сила по този път. Независимо дали ще се занимаваме професионално или любителски с изкуство без дисциплина не можем да очакваме добри резултати, но хубавата новина е, че всички занимания и усилия всъщност носят удоволствие.

---