Как да се справим със сценичната треска?

В нашата петъчна рубрика неведнъж сме засягали темите за предизвикателството, което ни носят заниманията с музика. Овладяването на определен инструмент или на собствения ни глас се оказва един дълъг процес, който носи множество позитиви. Накъде обаче води той? Волята за репетиции, за труд, за отделяне на време за подготовка и за редовно посещаване на уроци би се изпарила бързо, ако липсва конкретна обозрима цел. Природата на музикалното изкуство изисква да бъде споделяна и сцената се оказва нейно любимо място. Адреналинът, преживяването и удовлетворението, които получаваме от и по време на концерт, са изключително пристрастяващи, но самото излизане на сцена се оказва немалко предизвикателство. Всеки един от нас, участвал в концерт и музицирал пред хора, се е сблъсквал с огромния трепет, който може да прерасне в нервно вълнение… а понякога дори в паника. За изкуството как да се представим по най-добрия възможен начин и как да се овладяваме на сцена ще поговорим днес с нашия любим Кирил Павлов, който знае как да завладее публиката и да изпълни сцената с присъствието и музиката си.

Здравей! Като всеки един класически музикант и твоите занимания с изкуството започват от съвсем ранна възраст. Помниш ли първите си концертни трепети? Кога беше първият ти концерт и кога беше първото ти излизане на голяма сцена?

Кирил: Всеки един концерт през всичките години ми е бил важен и ми е носил вълнение. Сега се сещам за много интересен и смешен спомен от първата ми изява. Някъде на 7-8 години бях на конкурс за ударни инструменти и за да не се притеснявам дъвчих дъвки преди да изляза на сцената, но тогава забравих да я изхвърля и излязох с дъвка в уста. Тати го забеляза и изтича на сцената точно преди да започна да свиря и ме помоли да я изплюя в ръката му. Цялата зала започна да се смее и това доста помогна да се разчупи ледът между мен и публиката. Този смях и позитивна емоция много ми помогнаха тогава, за да се почувствам по-спокойно на сцената.

Истината е, че преди да започна да свиря на ударни инструменти много исках да свиря на пиано. Родителите ми не бяха във възторг от това желание, защото сестра ми вече свиреше на пиано и щеше да стане голяма какофония вкъщи. За всеобщото щастие всичко се промени щом видях кабинета по ударни инструменти. До ден днешен помня ясно първия ми урок в музикалното училище в град Плевен с преподавател Симеон Серафимов, където завърших и моето средно образование. Това е и мястото, където научих занаята. През годините бях участник в доста национални и международни конкурси, което ми даде солиден опит в това да съм на сцена със самочувствие. Ансамбловото свирене е с големи традиции в школата по ударни инструменти в Плевен, което пък от своя страна ми даде сериозен опит да умея да работя в екип.

През 2010 – 2011 година бях в Лондон в Royal College of Music, където обучението беше концентрирано главно в оркестровата музика. Също така през този период взимах участие в доста интересни проекти като оркестрант и като барабанист в джаз квартет и джаз трио.

Многоспектърността на ударните инструменти ги прави изключително подходящи за всички музикални жанрове. Знаем, че ти си много предпочитан музикант от различни формации и класически оркестри. Свирейки кой стил, се чувстваш най-добре на сцената?

Кирил: През годините съм имал всевъзможни изяви на различни места, като всяко едно от тях е уникално по свой си начин. Емоциите са винаги различни, но в зависимост от спецификата на участието има своите особености. Ако свиря като оркестрант, трябва да съм доста обран в емоциите си и да спазвам определен етикет, но на рецитал е много по различно – по емоционално и по-интимно е.

От друга страна, свиренето в джаз група винаги е вълнуващо, защото импровизациите са норма и всеки път изпълненията звучат по различен начин. Случвало ми се е неведнъж да се разбирам с езика на музиката в този стил с музиканти, с които имаме езикова бариера. Това е едно уникално, преживяно доказателство, че музиката е универсален език и ни помага да се разбираме на друго ниво помежду си.

Ако трябва да спомена кои са едни от най-открояващите ми преживявания на сцената, то това са с група „Вакали“, от която съм част вече 5 години. Различното от останалите ми концерти е, че с тях ние правим спектакли, които са многопластови. В тях визия и звук буквално завладяват публиката, а и нас изпълнителите по уникален начин. Като изпълнител, светлините и доброто озвучаване на сцената винаги ми действат особено стимулиращо, въпреки че в никакъв случай не съм зависим от тях. Но наистина симбиозата между звук и визуално оформление променя изживяването по коренно различен начин. Важно е също да спомена, че всяка една нота, всяко едно движение има своето значение и сила. Нищо не е повече, нито по-малко. Мярката е съвършена, а изпълненията са шедьовър. Една от основните идеи на групата е заложена на професионализма като артист, което кореспондира абсолютно с моите разбирания. На сцената мога да съм себе си, да покажа в какво съм най-добър и там се чувствам най-добре. Накратко казано – чувствам се у дома. Със сигурност мога да кажа, че най-емоционалните ми изяви са с група „Вакали“ на стадион „Васил Левски“ пред 40 000 души – изживяването не мога да го опиша с думи.

Като заключение ще отбележа, че за мен не е толкова важно какво изпълнявам, а с кого работя. Професионализмът и единомислието между музикантите, които са заедно на сцената, са нужното за високата художествена стойност на изпълнението.

Как се справяш със сценичната треска? Лекува ли се тя с времето и има ли формула, която прилагаш при теб и учениците си?

Кирил: Това е изключително любопитна тема. Преди години доста се дразнех от факта, че преди да изляза на сцена съм нервен и не винаги мога да дам максимума от себе си. След размисли по темата стигнах до заключението, че възприемам нещата погрешно. Всъщност вместо да съм фокусиран върху самото преживяване на сцената, бях фокусиран върху притеснението, което само по себе си няма логика. Затова промених гледната си точка и се обърнах към важните неща. Стремя се да излизам на сцената с нагласата да се чувствам добре с това, което правя, а не обратното. Много е важно да отбележа, че подготовката трябва винаги да е категорична, за да няма място за притеснения.

Много често учениците ми задават въпроса – „Как да не се притеснявам на сцена?“ или „Какво да направя, ако сбъркам нещо?“. Това са едни от любимите ми въпроси. Моят отговор е, че ако си научат материала, няма какво да объркат. Все пак има и непредвидени ситуации и ако все пак нещо объркат, просто трябва да продължат, запазвайки самообладание, без да се фокусират върху тази грешка. Един от любимите примери, които им давам, е да си представят работата на хирург. Понякога има операции по няколко часа, но хирургът е с непоклатима концентрация и от това зависят човешки животи. Е, ние, ако объркаме, не е толкова фатално, което все пак е малко или много успокояващо. Моят съвет е винаги да се фокусираме върху положителното преживяване на сцената, а не негативното, което евентуално би се случило.

Един забавен въпрос, който неведнъж съм получавал е дали имам някакъв ритуал преди да изляза на сцена. Всъщност не правя нищо суеверно преди това, нямам камък за късмет. Важното за мен е да изляза с правилната нагласа, да се представя като професионалист и да се чувствам добре след това.

Пандемията спря активния концертен живот за всички ни. Имаш ли спомен как се чувстваше на концертния подиум преди пандемията, когато изявите ти бяха почти ежедневие? Какво бе усещането по време на пандемията и какъв е трепетът, който усещаш при отварянето на възможностите отново за концерти?

Кирил: Да, имам ясния спомен как се чувствах на сцената преди пандемията. Сигурен съм, че тази емоция липсва на страшно много колеги, тъй като не може да се замени с друга. Комуникацията между  публиката и изпълнителя е изключително специфична и носи много положителен заряд, който всъщност осмисля тази професия.

Гледайки записи от стари концерти с препълнени зали и стадиони, се изпълвам с нетърпение ситуацията да се възстанови час по-скоро. Ситуацията през 2020 г. ни накара да разберем, че тази страна на изкуството не е даденост. През изминалата година още по-ясно осъзнах колко ценни са всички тези възможности и моменти, които пандемичната ситуация ни отне. Всички, които промотират това болно време като „новото нормално“, ги съжалявам, че приемат такова нещо за норма. Желая на всички здраве, кураж и до скоро в отново пълни зали и стадиони!

В първия ни разговор за 2021г. получихме ценни съвети от Кирил Павлов за това как можем да се справим със сценичната треска. Благодарим на Кирил, че сподели с нас за трепета и емоцията, които предизвиква голямата сцена. И подготовката, и участието в концерт носят изключително много позитиви, но същевременно се оказват достойно предизвикателство, в справянето на което хора като Кирил са повече от ценни.