Важността на правилната постановка

В нашата рубрика “Разговори за музика”  ще се срещнем днес с харизматичния артистичен директор на “Мюзик Плей” – Марта Ляскова.

Основна част в нейните педагогически борби е работата за правилната постановка при свиренето на цигулка – задължителната основа в овладяването на един от най-трудните инструменти. В предишни статии на нашата страница сме говорили неведнъж за всички ползи, които изкуството ни дава и за огромното значение в интелектуалното развитие на децата. Същевременно една грешна постановка обаче може да навреди изключително много физически на всеки, който се обръща към музиката. От грешна постановка могат да се появят болки в ръцете, във врата, в гърба…. При продължително неглижиране на този първостепенен елемент от свиренето могат да се развият различни здравословни проблеми, които да се превърнат в хронични. Затова и решихме, че тази тема е от голямо значение за всички.

В нашия разговор Марта ще ни разкаже за своите първи трепети при срещата с този виртуозен инструмент и за нейния път в овладяването му.

Спомняш ли си първия път, когато се срещна с цигулката?

Марта: Спомням си колко много исках да свиря. Още преди да стигна до първия урок, вкъщи репетирах пред телевизора с една мъничка метла, поставяйки я като цигулка на рамото си и гледайки концерти на Софийска филхармония и Кралския Концертгебау оркестър, свирих наравно с тях.

Посветих много време в тези репетиции, за да убедя майка ми, че цигулката е моят инструмент, а не пианото, както предлагаше тя.

Не си спомням първата мелодия, най-вероятно е била песничка на свободна струна, но съм запазила в спомените си топлото отношение на първата ми учителка, Боянка Шопова, която умножи моята любов към инструмента и постави изключително важното начало по съвършения начин.

Кое ти беше най-трудно, докато се учеше как да държиш цигулката?

Марта: Честно, не си спомням този момент. Беше ми изключително приятно, чувствах се щастлива.

Може би съм се уморявала от стойката, тъй като докато свириш е необходимо позицията на тялото да бъде изправена, рамената да са отпуснати, а в същото време едната ръка да прави съвсем различни движения от другата. Да не забравя и че цигулката няма дръжка.

Държи се с брадичка и рамо. (смее се) 😂 Един мини фитнес за тялото и висш пилотаж за мозъка. Цялата тази дейност, като добавим четенето на ноти, щрихи и коректното им изпълнение, които идват в последствие като развиване на уменията, наистина ми прилича на пилотиране на космически кораб. Изисква концентрация, владеене на тялото и в същото време в една паралелна линия се движи мисълта, успяваща да претвори черно-белите нотни символи в музика. Музика, която чуваш, която излиза от ръцете ти, и то именно така, както си я помислил. Това е велико! Вече съм сигурна, че децата усещат цялата тази магия и дори няма нужда да си обясняват как се случва тя. Те я живеят. Музиката е подарък, богатство, до което имаме достъп, когато пожелаем, а ако имаме възможността сами да я правим, е, тогава сме щастливци.

Разкажи ни за твоите любими учители и някои весели моменти от уроците ти?

Марта: Музикантите, които съм имала честта да бъдат мои учители, са едни от най-любимите ми хора изобщо. Всеки от тях ми подари своето време, знания, умения, отношение, желание за усъвършенстване и търпение. Те са мои родители, приятели и винаги опора. Хора, при които се чувствам у дома.

В НУМТИ “Добрин Петков”, в родния ми Пловдив, Елена Койнова, Виолета Стоянова и Анелия Сталева ми помогнаха да израсна и положиха основата, не само технически, но и в отношението ми към музиката. А срещата със следващия ми учител, проф. Недялчо Тодоров – вселена от знания за цигулковото изкуство и изключителен педагог, ме поведе по пътя, в който вървя сега. При него завърших висшето си образование и магистърска степен Изпълнител инструменталист и педагог, към АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев”. И се запалих. Да свиря и да преподавам. Благодарна съм, че съм получила, а сега мога да давам.
По повод на веселите моменти – в пети клас ходех и на балет, и всеки път в урока по цигулка, когато учителката ми обясняваше как да изсвиря “трудното място”, аз използвах времето да изреждам с крачета всички балетни позиции, които бях научила последно. Репетирах си. Включително и в паузите на концертиното, когато свиреше само корепетиторът. Споделям за протокола, че и в момента редовно ми се случва, но вече съм от другата страна. Сега моите ученици танцуват с цигулка в ръка.

Спомняш ли си първата ти концертна изява с цигулката?

Марта: На първия ми концерт свирих „Баба Меца“ със слонско самочувствие. 😃 Пиеса, която впечатлява със свиренето на сол струна, или поне мен страшно ме впечатли. Чувствах се много силна – на 4 години, изключително щастлива, че свиря на сцена. Получих и грамота. 😃Ето това е щастието, някой да ти подари крилца. Учителят, любимият ти корепетитор, семейството, публиката.

Защо за теб е толкова важна правилната постановка?

Марта: Събуждането на нови тактилни усещания, нови движения и положения в тялото, които не се използват физически в ежедневието, изискват време да бъдат развити и усъвършенствани.

Това е път, който трябва да се извърви с нужното темпо – темпото на ученика. А свиренето на инструмент, какъвто и да е той, има свое специфично положение на тялото и движения на ръцете. Често осъзнаването на движенията изисква повече време системни упражнения, като този процес е по-бърз при учениците, които имат вроден усет към инструмента.

Отделяйки време и внимание в изграждането на правилна постановка, преподавателят осигурява на ученика удобство в свиренето. Правилната постановка отключва техническите възможности на ръцете. Правилната постановка прави свиренето лесно. Правилната постановка запазва здравето на костната структура, на мускулите, сухожилията и ставите.

Кое е най-трудно на децата при усвояване на постановката? 

Марта: Концентрацията. Тя води темпото на усвояване. И върши чудеса.

Използваш ли забавни начини, за да обясняваш на децата правилната постановка? 

Марта: О, изключително забавно е да се свири на цигулка! Летят самолети, пързалят се принцеси, заек дегустира различни храни, спайдърмен има много важна задача, имаме си и капитан. Винаги казвам на моите ученици, че трябва да са красиви на сцената, не само с прекрасните си тоалети, но със стойката на тялото, формата и движенията на ръцете. Доста често обсъждаме заедно облеклото за концерта, представят си как са облечени с най-красивата си рокля или костюм и към този образ прибавяме красивите ръце и стойката на тялото. Работи. Колкото и красиво да си облечен, ако стойката ти не излъчва увереност и ако си прибрал самочувствието си в гардероба, откъдето си взел красивия тоалет, защото се притесняваш, че ти е трудно, то предварителната работа не е довършена.

В първите срещи с учениците задача № 1 на всеки учител по музикален инструмент е поставянето на правилната постановка, която да осигури здравето им и тяхната техническа свобода. В разговора Марта успя да представи много увлекателно  борбата с усвояването на постановката и то при един от най-капризните и същевременно един от най-виртуозните инструменти. Лекотата, с която тя представя тази неравна борба между вековния инструмент и учениците, е ключов момент и в часовете по цигулка – да се обясни нещо трудно по възможно най-лесния и разбираем начин.

Снимка на корица: webcafe.bg, Мирослава Дерменджиева