Как се променя светът на музиката?

Всеки петък ви запознаваме с членовете на нашето музикално семейство и разговаряме с тях на различни теми. Широкият кръгозор и професионална специализация на всеки един от тях ги прави безценни събеседници в обсъждането на въпроси, свързани с изкуството. Днес ще си поговорим за темата „за“ и „против“ технологиите в образованието и музиката заедно с един прекрасен музикант и задълбочен учен Милена Великова.

Помниш ли първите си стъпки в музиката, когато беше малка и се запозна с пианото, с пеенето?

Милена: Първата ми среща с пианото се е оказала съдбоносна, защото сме спътници в живота и до днес. ☺ Изключително важно е кой първи просвещава децата в света на изкуствата, спорта, науката или дадена дейност. Той или тя – учител, родител, приятел, разкриват пред детето новото и непознатото, и от тях зависи първото му впечатление. Те запалват първата искра на неговия интерес и пробуждат желанието за следващи приключения и открития.

Когато бях малко момиче, моят интерес беше пробуден от едно акустично пиано в дома на близки приятели на моите родители, а първата ми учителка по пиано Анелия Костова се погрижи желанието ми да начертае бъдещия артистичен и творчески път. Моят роден град Русе, известен с творческия дух и културните традиции, е подходящо място за развитие на младите артисти. Веднага щом открих пианото, аз имах възможността да уча в Детска музикална школа, а след това и в Национално училище по изкуствата “Проф. Веселин Стоянов”. Желанието ми за музикално развитие ме отведе към Софийски университет “Св. Климент Охридски”, където завърших бакалавърска и магистърска степен като музикален педагог със специалност пиано в класа на проф. Ганка Неделчева във Факултет по науки за образованието и изкуствата.

Интересът ми към изследователската дейност в областта на социалните науки ме срещна с проф. Нели Бояджиева, при която успешно се дипломирах като доктор по “Социална педагогика” в катедра “Социална педагогика и социално дело”. Съчетаването на социалната и музикалната педагогика разшири и обогати преподавателската ми работа с деца и възрастни. През годините имах възможността да бъда част от артистичния екип на проект “Лятна театрална академия за деца в риск” част от международната програма “Артисти за деца” на Фондация Ден Гри, проект “Децата могат“ на Фондация “Пространства”, където бях водещ на музикални ателиета. Като докторант практикувах и в музикално училище Pécsi Sebestyén Music Primary School в град Будапеща, където музикалното обучение на децата се провежда по метода на Золтан Кодай. Изследователската ми работа е преплетена отново с музиката, защото е свързана с музикалните интереси и дейности в свободното време на децата, методика на обучението по музика, тенденциите за приложение на иновативни методи в училищните дейности.

Как се зароди любовта ти към българския фолклор?

Милена: Любовта и интересът към българската народна музика съм наследила от моята майка. Като ученичка пях във фолклорна формация “Изгрев” с ръководител Румяна Русева. Днес мой преподавател по народно пеене е Светла Цветкова, която по изкусен начин разкрива пред мен богатството на българските песни от всички етнографски области на България.

Народната песен ме срещна и с певицата Нели Андреева и момичетата от вокално студио “Нуша”, с които имах вълнуващи творчески и концертни преживявания. Фолклорното ми приключение продължи с група “Авигея” – фолклорен проект, който създадох с мои колеги, за да бъде посланик на българската традиция в съвременния живот. Безценен е житейският, организационният и още повече творческият опит, който ми помага да бъда смела в реализирането на идеите си.

Продължавам да бъда увлечена по националните ни корени и да реализирам разнообразни творчески фолклорни проекти. Един от тях е “Седемте чудеса на България”, който представя магията на седем фолклорни области на България чрез съвременна режисура, пъстри носии, красиви орнаментирани песни, кръшни хора, ръченици, дигитална сценография и електронна музика. Щастлива съм, че имах възможността да пея на една сцена с Янка Рупкина, Нели Андреева, Теодосий Спасов, Ерик Трюфа, Десислав Георгиев (AurоraX), Иван Шопов, Георги Линев (Kan Wakan), Стоимен Стоянов (NOCKTERN). Днес пея в Дуо “Оренда”, хор “Николай Кауфман”, певческа формация към танцов състав “Хармония” на Русенски университет “Ангел Кънчев”, чрез които продължавам да усъвършенствам своите изпълнителски умения.

През всичките години на развитие и обучение аз имах възможността да се срещам с изключителни изпълнители и творци, които все повече и повече разкриваха пред мен обширния свят на изкуствата. Освен красота и изящество всяко изкуство пресъздава исторически събития, житейски истории, спомага за изразяването на гражданска позиция.

Как ти помага изкуството при уроците ти с ученици?

Милена: Изкуството като средство за изразяване е водещо в уроците с моите ученици. Представям им музиката като език, с който те могат да споделят своите емоции, чрез който могат да напишат своята музикална история и да “общуват” с артисти от различни епохи. И макар, че при първите уроци нотите за тях са абстрактни символи, малките ученици реагират на звуците от пианото инстинктивно и изразяват своите чувства, свирейки своите собствени мелодии.

Да съчиняваш свои музикални истории е вълнуващо усещане. Аз се впуснах в това приключение, създавайки песни и звукова атмосфера към куклените спектакли “Роден под щастлива звезда” и “Островът на изненадите” от трилогията “Приключения с кораб” по текстове на финландската писателка Туве Янсон. След всяко представление децата се втурват, за да разгледат куклите, декора и пианото, тъй като музиката се изпълнява на живо.

Като изследовател можеш ли да ни кажеш до каква степен технологиите ни помагат в изкуството и в педагогиката?

Милена: В момента работя по изследване относно актуалното състояние и тенденциите за приложение на иновативни методи в училищните дейности, в което участват активно работещи учители в училища от малки, средни и големи населени места от всички области на България. За мен е изключително ценно, да разбера мнението и нагласата им към прилагането на иновативни методи в тяхната практика.

Иновациите внасят разнообразие и “свежест” в процеса на работа във всяка област и когато се прилагат става ясно, дали са подходящи или не.

Образователните иновации се свързват с подобрения на знанията, уменията, компетентностите, поведението на участващите в образователния процес. Тези подобрения може да бъдат насочени към намаляване на усилията и увеличаване на скоростта за получаване на резултати, повишаване на качеството на обучението, задоволяване на новите нужди и изисквания на съвременните ученици и други. Иновацията може да доведе до подобрения, но също така е промяната, която е в същността на иновативните практики в образованието.

Днес съвременните технологии предоставят бърз достъп до информация и разнообразни възможности за децата. Те са на няколко клика разстояние от музиката, която искат да слушат и нотните партитури, които искат да свирят. Моите ученически спомени са за често посещаване на библиотеката за слушане и презапис на музикални произведения от плочи и дискове. Днес е много по-удобно да свириш на дигитално пиано със слушалки по всяко време на денонощието без да се пречи на съседите.☺ Творческото вдъхновение и желанието за свирене е добре дошло по всяко време. Дигиталното пиано е лесно и за пренасяне, когато решиш да пътешестваш през ваканцията.

През последните четири години с моите колеги от Сдружение “Алтернативен свят Оренда” представяме връзката между съвременните технологии и музиката с проекта “Интелигентната музика”, в рамките на Европейска седмица на програмирането. С него представяме на децата как музикалното програмиране може да бъде забавно и достъпно, обединявайки интересите им към компютърните технологии и музикалното изкуство. Как се създава музикално произведение чрез музикален софтуер, от звукозаписа на музикалните инструменти и гласове до обработката. За тази цел организираме събитията в звукозаписно студио, за да ги въвлечем в атмосферата на създаване на любимите им песни. Освен с технологиите, децата се запознават и с различните професии, въвлечени в този процес: инструменталисти, певци, звукови инженери, композитори и др. В едно от изданията на проекта, наши специални гости бяха и децата от Музикално училище “Мюзик Плей”.

В днешната пандемична обстановка много бързо ни се наложи да се преориентираме и да търсим еквивалент на непосредствения контакт. Какво мислиш за алтернативата?

Милена: Изпълнената с нови, непредвидени ситуации и решения година за мен беше интересна и разнообразна. Определям се, като човек, който търси ползите във всяко предизвикателство. Чрез онлайн обучението аз открих възможност да запазим контакта с моите ученици и да продължим музикалните ни приключения в различен формат.

Съвременните технологии промениха възприятията ни за пространство и дистанция по отношение на мястото, в което се намираме. Във всеки един момент ние може да се свържем с хора намиращи се на всяка точка от земното кълбо. Това е страхотно предимство, от което може да се възползваме. И извънредната ситуация, в която бяхме поставени тази година, ни подтикна да използваме пълноценно ресурсите, с които разполагаме.

Едно от предимствата, което ми дава онлайн формата на обучение, е да насърча учениците си, да бъдат самостоятелни. Развиването на това умение при малките ученици е изключително важно за формирането на тяхното поведение и развиването на уменията им за общуване в бъдеще (като възрастни). Разбира се, аз ги насърчавам по време на урока и съм на разположение, за да се справим заедно с трудностите.

В своите уроци оставям на децата време за тяхната музикална импровизация. Това са моменти, избрани от тях без предварителна уговорка. Когато настъпи този момент, аз притихвам и слушам с внимание. Това е чудесен момент за наблюдаване на стойката на тялото, постановката на ръцете, пръстите, поведението на детето. Музикалните импровизации по време на онлайн урок за детето са “време със себе си и музиката, която твори”, тъй като аз не присъствам физически до него. Тези импровизации са много ценни за музикалното му развитие, дори в началото да са на пръв поглед безцелни поредици от тонове. Те имат своя смисъл за усвояването на преподавания музикален материал и теория. Често от такава импровизация урокът продължава в посока, която не съм планирала предварително. Това обаче ме насърчава да използвам идеята, която “ми подава” детето и да продължа урока в друга, но ползотворна и важна за момента посока. По този начин в детето се пробужда усещане за уважение към неговата музика, отдава се значение на това, което то е изсвирило, осъществява се доверие между учител и ученик за екипна работа.

Удобството на онлайн обучението се изразява и в това, че процесът продължава, дори ако някой от участниците е възпрепятстван да присъства физически. Ситуацията тази година ни го показа ясно. Често обаче се случва учителят или ученикът да е ангажиран с различни дейности: концертни изпълнения, репетиции, записи, пътувания, обучения, за да развива своите професионални умения. Онлайн форматът на обучение позволява регулярно провеждане на срещите между учител и ученик, което е изключително важно при изучаването на музикален инструмент.

Както при всяка иновация и при онлайн обучението е необходимо време, увереност и търпение за адаптация на учителите и учениците, за да намерят най-подходящите и работещи методи, подходи и средства на интеракция в онлайн среда. В работата ми като преподавател в Департамент за информация и усъвършенстване на учители на Софийски университет “Св. Климент Охридски” насърчавам учителите да бъдат смели в търсенето и прилагането на нови решения за свързване със своите ученици.

Всички ние, които сме закърмени с класическата музика и акустичния звук на инструментите, може би подхождаме с предразсъдъци към технологиите в нашия музикален свят. С времето обаче си даваме сметка, че голяма част от иновациите ни помагат да се справяме по-лесно с определени злободневни проблеми…като сърдитите съседи, които не оценяват нашите репетиции подобаващо, например. 😊 През последните месеци на пандемия пък технологиите се оказаха жизненоважна част от обучението и от концертната ни дейност. Технологиите ни помогнаха да запазим връзката помежду ни! Въпросът „за“ и „против“ навлизането им в изкуството в момента стои с голяма актуалност, но може би вече е моментът да се повдигне темата за най-целесъобразното им присъствие, защото те вече безвъзвратно са се настанили там.