Кога най-рано могат децата да започнат да свирят на пиано?

Случвало ли ви се е да се чудите кога е точният момент да се обърнете към музиката? Познато ли ви е усещането, че е твърде рано за вашето дете или твърде късно за вас? Днес с Юлия Василева ще си поговорим за това кога е подходящото време. Любимката на всички малчугани в Мюзик Плей ще ни разкаже за спецификата на работа с най-малките, за това, на което те се учат и въобще за най-искрените и най-милите моменти при първите срещи с пианото.

Кога започна да се занимаваш с музика?

Юлия: Изкуството е част от моя живот още от съвсем малка. Първо започнах да ходя на балет. Там моята корепетиторка разпозна музикалния ми талант и ме насочи към пианото. Срещата ми с него бързо прерасна в голяма любов. Записах се в школата към музикалното училище в гр. Пловдив и оттам нататък пътят беше предначертан. Разделих се с балета, въпреки че сънувах постоянно балетни хореографии. Но в живота няма нищо случайно. С времето нещата така се завъртяха, че отново съм свързана с балетното изкуство, но от другата страна. В момента съм корепетитор в Национално училище за танцово изкуство в гр. София и подкрепям малките балеринки по пътя им в това изящно изкуство.

Спомняш ли си първите си стъпки в музиката?

Юлия: Общо взето нямам някакви много ярки спомени от първите си концертни изяви. Спомням си, че в началото дори ме беше страх от сцената, но същевременно много обичах да свиря. Любимо ми бе да свиря на тъмно вкъщи, огрявана само от светлината на запалени свещи. Оставайки сама с пианото, се омагьосвах от неговите звуци и часове можех да си измислям собствена музика, да експериментирам с комбинации от акорди. Спомням си първата пиеса, която научих като малка: мелодия от Байер, която бе красиво изписана в една много хубава розова тетрадка – много мил детски спомен. Обожавах да свиря с моята учителка на четири ръце, а и после забелязах, че повече ми харесва да свиря с някого, независимо дали на четири ръце на пианото или и с други инструменти. В училище свирех със съучениците си и най-много обичах духовите инструменти. В интерес на истината в началото цигулката малко ме дразнеше, но както казах съдбата е интересно нещо, и ми се налага и до сега доста да акомпанирам много на този инструмент. Дори с времето ми стана един от най-любимите.

Би ли сменила пианото с друг инструмент?

Юлия: Не, обичам много пианото. Даже в моментите, когато се затруднявах да изсвиря нещо и ми се е искало да го счупя, пак не ми е минавало през ум да го сменя. Дори си спомням веднъж като малка, че толкова се бях ядосала, че не ми излизат едни пасажи и взех чук, но ме заболя само при мисълта, че мога да направя такова нещо  и тогава осъзнах, че всъщност много обичам този инструмент, че той е мой приятел.

В нашето музикално семейство си известна като любимката на всички малки. От твоя опит кога най-рано някой може да започне да се занимава с музика?

Юлия: Да се занимава с музика едно дете може да започне още от утробата на майка си, защото е доказано, че още тогава бебето усеща вибрациите от заобикалящия свят. Иначе не по-рано от тригодишна възраст, когато децата по-скоро се запознават с песнички, с инструмента и чрез игри навлизат в магическия свят на музиката. Оттам нататък с малките ученици започваме да слагаме пръстчета на клавишите и нещата се случват почти неусетно, а понякога и неочаквано бързо.

Има ли особена специфика при работата с толкова малки деца?

Юлия: Малките деца приемат много емоционално срещата с пианото. При тях всичко е на игра. Всичко се случва много бързо и за много кратко време. Вниманието на малкото дете може да бъде приковано в кратък отрязък от време. Но пък и това е хубаво, защото, сменяйки постоянно насоката, сменяйки постоянно игрите, които се случват по време на час, учителят може да им даде много неща. Децата учат много бързо. Разбират какво всъщност се иска от тях, без да се замислят. Усещането е, че се посяват много семенца на различни цветя, които в един момент избуяват и стават цяла цветна градинка. Определено работата с по-малките е по-изморителна, отколкото с големи ученици. Особено тези малчугани, които са по-палави, които не се застояват на едно място, представляват истинско предизвикателство за учителя. Той трябва да е много изобретателен и всяка една секунда да съумява да обхваща вниманието им. Трябва да има голям арсенал от музикални примери и песнички и да се хваща за всяка една мисъл и движение на ученика. Сега се сещам за едно детенце, което кръжеше около пианото, точно като сателит и минавайки, закачаше някой клавиш. Така направихме една игра с такива кръжащи ноти. После то явно се измори и се скри под рояла, и не искаше да излезе отдолу. Тогава натиснах педала и започнах да правя така нареченото вълшебство, което ние си знаем с малките. Детето първо се заслуша, примря отдолу като някое малко котенце. После лекичко изпълзя и оттам нататък повече не влезе под рояла, защото искаше то само да създава това вълшебство. Работа с малките изморява, но и носи удовлетворение, особено когато интересът им се задържи и те продължат да се развиват в тази посока.

Какво според теб дава музиката на децата? Каква промяна виждаш в тях?

Юлия: Първо, малките израстват. Те стават сигурни в себе си. Малко по малко разбират, че могат да направят нещата. Учат се на постоянство и на дисциплина. Все качества, без които няма как да се стане музикант. Децата успяват да излеят своята емоция чрез музиката. Даже наскоро имах един такъв случай, в който детето беше леко изнервено от нещо през деня. Не можеше да се съсредоточи в час и някак си не вървеше. Тогава аз казах: „Ела сега. Излей си яда върху пианото. Нека видим как той ще прозвучи 😊.“ И така започнахме да свирим една пиеса с много акорди. Детето изля всичко, което имаше насъбрано. Почувства се много добре, усмихна се и след това можеше да изсвири вече нежни мелодийки и да учи нови неща. Усещането, което малките ученици получават, че могат да сътворят сами музика, ги преобразява. Същевременно преодоляването на сценичната треска и заслужените аплодисменти след концерт дават на малчуганите усещане за сигурност, увереност и свобода за себеизразяване.

Дълго време си живяла и работила в Бразилия. Можеш ли да ни кажеш дали според теб има разлика между децата тук и там?

Юлия: Децата навсякъде са си деца. Разбира се, темпераментът е различен. Начинът, по който те възприемат света, живота. Така че може да се направи разлика, но пък иначе паралелът е ясен. Всички искат да овладеят инструмента, да свирят първоначално песнички, които  познават и всички започват с едно пръстче. В Бразилия беше малко по-различно, тъй като там се занимавах и с по-големи деца. Там за първи път се сблъсках със ситуацията, че вече оформени хора, които си имат работа, семейство, започват да учат музика. Наистина е много интересно да видиш как големите се превръщат в деца. Връщат се в детството и се обръщат към една мечта, започвайки съвсем осъзнато да изучават музиката. Разбира се, ангажиментите и заниманията стават по различен начин с по-големите, но не е невъзможно да започнеш да се занимаваш с музика и да свириш на пиано и в един по-късен етап. Тогава разбрах, че музиката е нещо, което може да промени човека, а защо не и света, след като всички хора, могат да се променят. Никога не е рано и никога не е късно човек да започне да учи музика.

***

С вълшебницата Юлия Василева, както всички деца от Мюзик Плей я наричат, си поговорихме за спецификите при работа с най-малките. Нужните качества, които трябва да притежава един учител са търпение, изобретателност, харизма… Качества, чрез които малчуганите успяват да бъдат пленени и въведени в света на музиката като на игра, като в приказка. Независимо по какъв път ще поемат малките музиканти като пораснат, първите срещи с музиката оставят ярки и мили спомени в съзнанието им завинаги.