„Да се научиш да свириш на музикален инструмент има определени ползи и може да увеличи IQ със седем точки, както за деца, така и за възрастни.“

 Луц Янкке, психолог от университета в Цюрих,
(The Telegraph, 27 октомври 2009 г.)

Инвестирайки в развитието на нашите деца, ние винаги се стараем да подбираме различни дейности и занимания, с които да се погрижим за тяхното физическо, психическо здраве и интелект. В ежедневния им график е от изключително значение да се вмъкне оптималното занимание, носещо удоволствие и полза, затова между училището и спорта все по-често своето място намират и заниманията по музика.

Според последните научни изследвания от различни области се оказва, че овладяването на музикален инструмент носи много допълнителни ползи. Всъщност музиката може да се сравни с фитнес, но за мозъка. Свиренето и пеенето активират различни мозъчни центрове и с това спомагат за интелектуалното развитие и физическото здраве на децата, а и на възрастните хора. От нашата практика може да изредим множество положителни промени, които наблюдаваме при децата, с които работим. По време на изучаването на музикални инструменти и посещението на нашите музикални училища наблюдаваме как учениците ни се научават да изразяват себе си по-добре. Те разбират, че без дисциплина, упоритост и труд не могат да постигнат добри резултати. Същевременно се научават да работят в екип и да се подкрепят – умение, което свиренето в ансамбъл особено добре развива. Заниманието с изкуство определено развива творческото мислене и тези резултати виждаме ежедневно в начина, по който нашите прекрасни деца се справят с различни творчески задачи. Да се научи цяла песен, цяло произведение наизуст и да се изпълни пред публика е огромно предизвикателство. За да го преодолеят, децата развиват своята самоувереност, самоконтрол, себеизразяване и тренират паметта си. Многокомпонентната дейност при музициране, включваща ръце, крака, дишане, ритъм, думи, ноти, координация и т.н. изисква и развива особена бързина на мисълта и цялостен самоконтрол. Добрата новина е, че има и научно физическо обяснение за всички тези положителни промени, които изредихме до тук.

Как влияе музиката на мозъка?

С фронталния лоб човек мисли, взема решения и планира, слушането на музика подобрява функциите му.

С темпоралния лоб се чува и оценява музиката – думите отиват в лявото полукълбо, звуците отиват в дясното полукълбо.

Зоната на Брока  е отговорна за речта. Същата тази зона се активира и при „говоренето“ с ноти. Тази специфика дава научно обяснение защо свиренето на музикален инструмент помага за по-доброто общуване.

Зоната на Вернике e онази част на мозъка, която спомага за разбирането на писмения и говоримия език, а когато се отнася до музиката – за анализа и наслаждението й.

Оксципиталният лоб е изцяло отговорен за това, което човек вижда. Любопитното при него е, че професионалните музиканти го използват, когато слушат музика.

Сerebellum или малкият мозък координира движението и съхранява физическата памет. За да може човек да овладее гласа си или музикален инструмент, са нужни много упражнения, които да изградят навици, които са базирани именно в мускулната памет.

С амигдала се обработват и задействат емоциите. Когато музиката се срещне с амигдалата, тя може да контролира страха, да направи човек по-смел или просто да увеличи удоволствието.

Аменовият рог или хипокампът създава и извлича спомени, регулира емоционалните реакции и ни помага да се ориентираме. Той е централната обработваща единица на мозъка и е един от първите участъци в мозъка, който бива засегнат от болестта на Алцхаймер, което пък води до объркване и загуба на паметта. Но музиката увеличава неврогенезата в него и така позволява производството на нови неврони и подобряване на паметта.

Хипоталамусът поддържа статуквото на тялото, свързва ендокринната и нервната система, произвежда и освобождава основни хормони и химикали. Те регулират жаждата, апетита, съня, настроението, сърдечната честота, телесната температура, метаболизма, растежа и др. Това означава, че с подходящите ноти може да се регулират сърдечния ритъм и кръвното налягане.

Мазолестото тяло, още познато като corpus callosum позволява на лявото и дясното полукълбо да общуват, което от своя страна позволява координирано движение на тялото и сложни мисли, изискващи логика и интуиция. Всеки музикант би искал дясната и лявата страна на мозъка да са в коордниция, за да могат да си „говорят“. Corpus callosum позволява това да се случва.

Крайният мозък или putamen обработва ритъма и регулира движението и координацията на тялото. Музиката увеличава допамина в тази област и това как реагираме на ритъма. Ето защо ритмичната музика бива използвана, за да помогне на пациентите с Паркинсон да функционират. Тъй като те се нуждаят от помощ при движение, музиката може да им помогне като въображаем бастун. За съжаление, след като музиката спре, патологията се връща.

След разходката из мозъка и функциите му ни става още по-ясно защо реагираме така на музиката и от къде идват вълшебните ѝ възможности . Още по-интересно е, че тя бива създадена от същите тези мозъци.

Благодарим на д-р Катя Мокретар за научната консултация!

Автор: Петя Цветанова

 Източници:

https://tabarecordstore.com/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B8/
https://nafme.org/20-important-benefits-of-music-in-our-schools/
http://fortissimo.bg/family/index.php/2013-09-24-12-17-35/za-roditelite/item/352-muzikalnoto-obuchenie-i-negovoto-vliyanie-varhu-mozachnoto-razvitie
https://news.harvard.edu/gazette/story/2001/03/harvard-gazette-music-on-the-brain/
https://www.ucf.edu/pegasus/your-brain-on-music/
https://www.thetabernaclechoir.org/articles/the-powerful-effect-of-music-on-the-brain.html
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5618809/