Мястото на оперното изкуство в детския свят

Да бъдеш музикант означава да можеш да създаваш светове чрез езика на музиката. В оперното изкуство изразните средства се увеличават и редом с тоновете, инструментите, гласът идва и актьорската игра, костюмите и декорите. Този цветен свят определено става любим на децата. За магията на оперния спектакъл и за отговорността да бъде достатъчно убедителен в ролята на вещица, ще ни разкаже Димитър Зашев – многопластов музикант с красив и омайващ глас.

Здравей, Митко! Като човек, който е посветил животa си на оперното изкуство, помниш ли момента, в който за първи път се срещна с него?

Митко: Бях  5-годишен, когато моите родители ме заведоха за първи път на урок по пиано. След това ме попитаха дали ми харесва и с ентусиазъм в очите аз дадох дума да съм редовен и подготвен. Помня как с удоволствие ходех сам самичък в читалището в квартала и мъжки спазих думата си. „За радост“ на всички съседи в блока малко по-късно получих като подарък чудесен руски инструмент Ноктюрно. Оттогава до днес пианото остава първият ми най-добър приятел.

В първи клас преминах успешно двата тура за хорист в Детския радиохор. Там покойният маестро Христо Недялков сподели пред мен и майка ми, че имам много хубави музикални данни и ще е добре те да се развият. Това беше моментът, в който се сприятелих с пеенето! Работата с преподавателите в хора ми даде най-ценното – развита музикална мисъл, дисциплина, борбеност и професионализъм – основа, която ми служи в професията на певец и учител.

Музиката завладя живота ми и съвсем естествено завърших Софийското музикално училище при Констанца Кирова и веднага бях приет в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ с оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова. За първи път стъпих на професионална оперна сцена още като студент в ролята на Белфиоре от операта Мнимата Градинарка от Моцарт, а на сцената на Музикалния театър „Стефан Македонски“ участвах в операта Вълшебната флейта от Моцарт като Моностатос и в Цигански барон от Щраус в ролята на Отокар.

Ти имаш богат опит на оперната сцена. Можеш ли да посочиш кои са любимите ти изиграни роли в оперни спектакли? Участваш ли в детски оперни спектакли?

Митко: Оперната сцена ме срещна с герои като Неморино (Любовен еликсир), Едгардо (Лучия ди Ламермур), Ернесто (Дон Паскуале) , Граф Алмавива (Севилският бръснар), Нерон (Коронацията на Попея) и много други.

През 2018 г. се състоя премиерата на операта Отвличане от Сарая от В.А.Моцарт, в която аз пях Белмонте – млад принц, който търси отвлечената си годеница. Съдбата се пошегува с мен и търсейки любовта на сцената, намерих любовта на живота ми – ролята на Констанца изигра бъдещата ми съпруга, колоратурното сопрано Ива Бизева.

На сцената артистът трябва да съумее напълно да се превъплъти и да повярва в героя си, за да може да грабне вниманието и сърцето на публиката. За това са необходими много часове самоподготовка, дисциплина и отдаденост. Най-чистото и неподправено огледало за един актьор е детската публика. И най-красивото чувство е, когато сцената е близо до децата (камерна или малка сцена) и можеш да видиш всяка една реакция по детското личице. Това е мястото, на което не можеш да се скриеш, защото както ти виждаш тях и те виждат всяка твоя мимика и жест. Общуването между героите и публиката е искрата, която може да запали любовта на децата към музиката и сценичното изкуство. За мен това винаги е предизвикателство, когато играя в детски представления – Моностатос от Вълшебната флейта, Вещицата от Хензел и Гретел и др.

Какво е мястото на оперното изкуство в детския свят?

Митко: Оперите адаптирани за детска публика представят близки и любими приказни герои и истории, които да дадат основа на подрастващите да могат да отсяват доброто от злото. Присъствието на детски спектакли дава възможност на най-малките да изградят чувствителност към музикалното изкуство. Неотменна част от едно представление са и снимките след аплаузите, когато децата непринудено споделят впечатленията си и разбираш дали си успял да ги „спечелиш“. За мен споделените детски усмивки, дори в костюма на лошата вещица от Хензел и Гретел, са знак, че съм дал най-доброто от себе си.

Като преподавател кое смяташ, че е най- важното в музикалното възпитание на едно дете?

Митко: За мен като преподавател стоят различни предизвикателства: да съсредоточа вниманието на детето, да представя материала по индивидуален и достъпен начин, да вложа енергията и сърцето си. Водещото е детето да участва в целия процес с удоволствие, а не на всяка цена. По този начин то откликва по-бързо и леко на обучението. Ритъмът и движението на тялото са основни за развитието на детската музикална мисъл, координация на тялото и концентрация. За това учебните часове минават под формата на своеобразна игра, време в което учител и ученик споделят и преоткриват любовта си към музиката.

Да приобщим децата към музикално-сценичното изкуство чрез подобни ролеви игри, редовни музикални упражнения и посещаване на разнообразни театрални събития им дава възможност да изградят потребност от занимание с изкуство и занапред, но вече като формирани личности с изграден характер и музикален критерий.

В детските очи границата между света на изкуството и реалността често е невидима. Едно от най-хубавите неща, което ние възрастните можем да им осигурим, е един приказен свят, обогатяващ въображението им и даващ криле на мечтите им.

 Ако имате въпроси или теми, на които искате екипът на Мюзик Плей да отговори, може да ги изпратите на info@musicplay.eu