Различните възможности пред музиканта и мястото на избора

Когато децата избират инструментите, на които да свирят като малки, надали си дават сметка, че това може да предопредели живота им в голяма степен. Изборът дали ще свирят на пиано, цигулка, флейта, китара, барабани или нещо друго, често е предопределен от емоционалното впечатление, което детето е получило при срещата с инструмента, или от представа, изградена от някое детско филмче. От гледната точка на родителя нещата стоят доста по-прагматично: големина, място вкъщи, цена, тежи ли като се носи и т.н. Какво означава изборът на инструмент и дали някой на 7 години може да реши, че ще се отдаде на пианото или ще избере „оркестров“ инструмент? В днешното издание на “Разговори за музика” Ива Магунска ще разкаже за нейния избор и как той е оформил живота ѝ.

Здравей, Ива! Ти си любимият преподавател по флейта на нашите ученици, нищо че преподаваш и пиано, и пеене. Често ми се случва някое малко пианистче да види флейтите в нашата музикална къща и много силно да се впечатли от тях… Това за мен е знак, че рано или късно може да се насочи натам. А ти помниш ли как започна твоят път в музиката?

Ива: Бях на 6, когато майка ми ме заведе на урок по цигулка, без да ме пита всъщност. Истината е, че изобщо не помня този момент, но си спомням как тя ми разказваше, че учителка от читалището минавала да търси нови ученици в моето училище и класната ръководителка ме препоръчала, понеже съм била „музикална“. Тоест цигулката избрала мен, не аз нея.

Свирих на цигулка година и половина, но макар да свирех Ридинг, някак си тя не беше моят инструмент. Отказах се, разбира се, пак по желание на майка ми, която твърдеше, че не съм се упражнявала и нямало смисъл да си губя времето. Малко по-късно започнах да пея в детския хор на родния ми град Троян, защото все пак имах нужда от музика, независимо под каква форма. Оказа се, че цигулката си е свършила работата – искрата е пламнала…На 10 тропнах твърдо с крак и казах, че ще ставам пианист и искам да започна да свиря на този инструмент. Майка ми беше много скептично настроена, защото реши, че това е просто детска прищявка и че няма да положа нужния труд. И така започнах да свиря на пиано по мое желание и с мечта, че ще ставам пианист. Две години по-късно учителката ми по пиано ме посъветва да започна да уча още един инструмент, понеже в оркестрите няма пиано, а духови инструменти винаги ще има. На 12 години за първи път видях флейта. Беше ми много странно в началото и не се упражнявах особено, защото щях да ставам пианист все пак, но не се отказах от нея. Имаше нещо в инструмента, което ме привличаше, макар да ми беше изключително трудно това с „правилното дишане“. Година по-късно, на 13, когато можех да звуча прилично за едно дете свирещо на флейта, свирейки „Край Босфора“, Химна на Република България, “Одата на радостта” и други подобни „мелодии“, влязох в Младежкия духов оркестър на малкия град, от който съм.

Първият ми значим учител по флейта всъщност беше Христо Владовски, баща на легендарния вокалист на рок група „Тангра“ – Чочо Владовски. Историите на Христо Владовски за годините, през които е бил (над 20) – солист на Софийска филхармония и на Оркестъра на Българското радио и телевизия толкова ме впечатляваха, че флейтата ставаше все по-важна за мен. Детството ми от 10 до 18-годишна възраст премина в изучаване на два инструмента и свирене в духов оркестър. А животът ми на музикант от 13-годишна възраст до сега, около 20 години по-късно, е все така забавен – да свиря в Духов оркестър.

Оказва се, че свиренето на флейта предоставя много различни възможности. Коя е твоята любима форма: соло, в ансамбъл, в оркестър, в банда?

Ива: Ако трябва да отговоря точно на този въпрос, формата на свирене – дали в ансамбъл или в оркестър – е без значение, макар да има значима разлика. В ансамбъла сама подбирам пиесите, които искам да свиря, докато в оркестъра има поставени такива. Флейтата е инструмент, който звучи добре в комбинация с други инструменти, има и прекрасни солови пиеси.

Всъщност най-много опит имам в духовите оркестри. През целия ми съзнателен живот на свирещо дете и музикант съм свирила предимно в такива. Както вече споменах първият беше в родният ми град Троян. Буквално пораснах в този оркестър. Той ми даде много голяма част от музикалното ми образование и познание като цяло в музиката. С този детски оркестър успях да обиколя повечето големи градове в България и  Европа. Той ми донесе прекрасни спомени и незабравими моменти, както от самите участия, така и от гостуванията там. Повечето пътувания бяха по конкурси и почти винаги взимахме първите награди. Това още повече ме амбицираше да уча и да свиря, за да стана професионален музикант един ден.

Впоследствие завърших висше музикално образование и се насочих към специализация в преподаването на флейта, като избрах педагогиката за своя магистратура. Така се завърнах в родния си град и през 2008 година започнах да подготвям деца по флейта за детския оркестър. Малко по-късно започнах да работя в още един духов оркестър в град Ловеч, но двата малки града, малко или много ме ограничаваха в развитието ми и затова през 2014 година реших да се върна обратно в София и да продължа да развивам дейността, която започнах в родния си град – да свиря в духов оркестър и да работя с деца, но на по-голяма сцена.

Спомняш ли си как започна твоята преподавателска дейност?

Ива: Работя с деца от 2008 година и изключително много се притеснявах, когато започнах. Все пак бях само на 24, но се оказа, че се чувствам прекрасно и точно на мястото си. Само през първия месец на работа с децата, всъщност се убедих, че съм доста подреден човек и съвсем точно и ясно знам какво искам да правя. Изясних собствените си вътрешни конфликти и те усетиха, че съм човек, на който могат да разчитат за всичко, не само „да ги тормозя“, както доста често се шегувам и до днес с тях. Работата ми с учениците ме направи много по-уверена в самата мен, не само като човек, но и като музикант.

Как се чувстват децата на сцената?

Ива: Децата са различни, но винаги искат да се изявяват на сцената. Ако носят тази малка искрица на вълшебство в себе си, сцената за тях е като огромно магическо място, което ги привлича силно и на което се сбъдват мечти. На такова място всичко ти изглежда възможно, а и точно това е музиката, тя е мисия!

При по-малките изявата е по-лесна, те просто искат да бъдат забелязани и излизат смело пред публика, без да се притесняват, но при по-големите, където вече изявата е осъзнат процес, се появява и така наречената сценична треска. При някои това ги мотивира, но други се плашат. Ако трябва да съм честна, не знам как се „лекува“ тази треска. Тя е строго индивидуална, някои я губят с времето и годините, при други си остава спътница за цял живот.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си поемала?

Ива: Макар да съм класически музикант и да обожавам класическата музика, по душа винаги съм била малко бунтарка. Макар и да не ми личи особено, рок и метал музиката са точно това за мен. Може би и затова най-смелият ми опит беше да свиря в метал банда за година, но ангажираността не ми позволи да се задържа по-дълго в това предизвикателство. Беше доста интересно да внеса класическата флейта в този стил музика. Това си беше чист експеримент, който определено много ми хареса.

Би ли ни разказала малко повече за Представителния оркестър на МВР, от който си част?

Ива: От 3 години работя като оркестрант в Представителния духов оркестър при Академия на МВР – София. Единствена жена съм в мъжкия колектив. Това определено има своите предимства, като не искам да кажа, че предишните ми колективи не са били хубави. Духовият оркестър като цяло е различен от симфоничния. Както самото име подсказва, в него има само духови инструменти. Репертоарът на духовия оркестър е разнообразен, но основното е така нареченият „военен духов репертоар“, който всъщност означава много маршове, химни и народна музика. Духовите оркестри свирят и много забавна, популярна и джаз музика, свирят и класическа, но по-рядко, поради състава на инструментите. Често обаче се правят аранжименти на класическа музика и за духови оркестри.

Оркестърът на МВР по принцип обслужва повече вътрешни и затворени мероприятия, но има участия и извън това. Много често е канен на различни фестивали на духовите оркестри, както в България, така и в чужбина. Има много награди, дипломи и плакети от тези си участия. За мен едно от най-големите постижения на оркестъра беше поканата и визитата в Дубай през 2019 година по случай 50 години Полицейска Академия в Дубай. На тази годишнина бяха поканени над 20 Полицейски оркестри от целия свят.

Така че, смело мога да кажа на всички деца, които избират музиката, да не спират да вярват в себе си и винаги да преследват с плам в сърцето си това, което обичат да правят, защото мечтите се сбъдват!!!

 Ако имате въпроси или теми, на които искате екипът на Мюзик Плей да отговори, може да ги изпратите на info@musicplay.eu