Или когато музиката те зарази

Музиката може да бъде професия, музиката може да бъде част от интелектуалното развитие на Вас и на Вашето дете, музиката може да бъде хоби, но едно е сигурно – Музиката е страст! Как тя става такава и какво е физическото и духовното ѝ място в живота на един музикант ще си поговорим днес с Николай Гетов – китарист, за когото китарата е повече от професия.

Спомняш ли си кога беше първата ти среща с китарата и момента, в който реши, че това ще бъде твоя професия?

Ники: Със сигурност първият ми досег до този инструмент е преди дори да знам как да го държа или колко струни има. Баща ми колекционираше множество блус и рок записи, към които, постепенно проявявах все по-голям интерес. По-голямата част от аудио касетите бяха презаписвани от грамофонни плочи, което съответно се отразяваше на финалния запис. На най-качествените касетки бяха записвани съответно и най-добрите и слушани албуми по онова време. Все пак на всеки човек му отнема време да определи точната си музикална посока, но още в ранна възраст имах отношение към музиката и през годините все по-силното влияние на рок музиката, доведе до това, че исках да се науча да свиря по-скоро на барабани. Харесвах енергията, която има в барабаните. Друг фактор, който имаше значение за музикалното ми развитие е, че в рамките на няколко години успях да видя на живо почти всичките си музикални идоли. В крайна сметка първата си китара получих на 14, която беше верен спътник в прохождането ми следващите няколко години.

От получаването ѝ до момента, в който китарата стана моя професия изминах дълъг път, изпълнен с много препятствия, а понякога и несигурност. Най-важното през всичките години бе постоянството в свиренето и целеустремеността. Има интересна зависимост в това, че колкото повече напредвах, колкото по-добър ставах, толкова повече ми харесваше музиката и се засилваше интересът ми.  Запознавах се с различни стилове и конструктивни вариации, които от инструментална гледна точка ме сблъскваха с нещо ново всеки ден, включително и днес. Професията идва и с опит, и изсвирена музика. Затова мисля, че при мен професията дойде постепенно с времето.

Колко китари имаш?

Ники: Имам поне толкова китари, колкото са ми нужни. Броят на инструментите идва по-скоро от фактора, че китарата има много вариации в днешни дни. Конструктивните различия и озвучаването на инструментите са по-скоро свързани с характерните темброви изисквания. Когато бях по-малък, беше доста по-трудно да се намери добър инструмент, но сега изборът и възможностите са много по-големи, което често предизвиква голяма усмивка на лицето ми.

По-голямата част от инструментите, които притежавам в момента, са купувани от чужбина. Всяка една китара има собствена история и определен път, докато стигне до моите ръце. Когато купувам инструмент, го избирам така, че той да е част от живота ми за по-голям период от време и съответно да върши работата си по предназначение. Хубавите китари винаги имат история!

Кога е любимото ти време за свирене?

Ники: Най-много обичам да свиря късно вечер, ако имам енергия. Между 22:00 и 2:00 е любимият ми диапазон от деня, но тъй като не винаги има възможност да вдигам шум по това време, запълвам и други часови диапазони. Не обичам да свиря сутрин, освен ако не е спешно или имам някакъв точно определен проблем с нещо, което ме мъчи и искам да разреша, чисто музикално. Иначе почти навсякъде, където пътувам, взимам китара с мен. Ако не свиря ден или два, инструментът започва да ми липсва. Когато се упражнявам, се потапям в музиката и не следя колко време свиря. Има дни, в които свиря по час, но има и такива, в които по цял ден съм с китара в ръце. Много хора не осъзнават, че свиренето на инструмент е свързано с доста концентрация, памет, но и физическо усилие. Всичко това се постига с постоянство. За мен това не е трудно, тъй като просто обичам китарата и музиката, която тя може да ми разкрие.

Различава ли се ежедневната ти подготовка от периодът, в който се подготвяш за концерт?

Ники: Разбира се, че се различава. Подготовката за концерт изисква всекидневна и сериозна работа. Всеки детайл трябва да се изпипа до перфектност, а когато човек си поставя по-високи изисквания, задачата става по-трудна.

Винаги може да попаднеш на нещо ново. В зависимост от типа китара, на която свириш, концертната изява може да бъде много различна. Тъй като инструментът е развит в много посоки и е добре поставен и обичан в много и най-различни формати, музиката и изявата с него могат да бъдат много разнообразни. Аз започнах с класическа китара, както и предлагат повечето методики. Фингърстайл свиренето за мен беше задължителното начало. Силното ми желание да свиря различна музика, в различни стилове и на различни китари, доведоха до това да мога комбинирам класическата и електрическата китара. Поне за мен е изключително важно човек да бъде добър в това, което прави. През годините съм имал опит с различни групи, както и класически участия. Всеки ден се опитвам да давам добри съвети на учениците ми. Най-скучно е в началото, затова винаги казвам, че е нужно търпение! Резултатите са свързани само с фактора лична мотивация! Тогава задължението се превръща в удоволствие.

На кое място в твоя живот се нарежда музиката?

За мястото не съм сигурен, но музиката е като вирус. Заразен съм от доста години.

Да работиш това, което най-много обичаш да правиш, е една от привилегиите на музикантската професия. Положеният труд, усилията и себепреодоляването са незабележими, когато човек търси, твори или просто се потопи в света на музиката. А щастието, професията ти да съвпада със страстта ти, е отредено на малцина.

 Ако имате въпроси или теми, на които искате екипът на Мюзик Плей да отговори, може да ги изпратите на info@musicplay.eu