Или как чрез свиренето в ансамбъл изграждаме истински приятелства

Неведнъж сме определяли екипа на Мюзик Плей като музикално семейство и това в никакъв случай не е просто клиширана фраза, а е истинското отношение помежду ни. Водени от обща кауза и от любовта към музиката, всички ние сме свързани. Затова и съм щастлива, че в днешното издание на „Разговори за музика“ ще можем да разсъждаваме за музиката и приятелството заедно с най-новия член на нашето семейство – Доротея Димитрова. Тя е млада, завладяваща, носеща завихряща енергия, която не оставя публиката безразлична към нейните интерпретации.

Как такова крехко и красиво момиче като теб реши да избере ударните инструменти? Децата ги асоциират с барабаните, които на пръв поглед са запазени за силния пол.

Доротея: Благодарение на родителите ми и техния афинитет към хубавата музика, винаги бях подкрепяна в моите своенравни музикални изяви, които започнаха в двора в къщата ни в Русе. Бях на пет, когато майка ми ме записа на пиано, а малко след това и на пеене. Все още помня някои от първите си уроци и думите на г-н Вили Икономов, че всеки изпълнител трябва да притежава чувство за ритъм. Именно той ме срещна с ударните инструменти. Спомням си, че отначало чувствата ми бяха смесени, защото вече бях влюбена в пианото. Тази привързаност, ми помогна да развия изпълнителски нюх и към пластинковите удaрни инструменти, заради сходствата им в клавиатурата. Мисля, че до голяма степен вкусът ми за музика се изгради именно докато учех в музикалното училище в Русе. Често посещавах концерти за класическа или джаз музика.  Покрай фестивала Мартенски музикални дни, в града идваха страхотни музиканти, от които беше много лесно да се вдъхновиш. Развитието ми продължи в Софийското музикално училище, където успях да се докосна до пълния асортимент от ударни инструменти. Благодарение на моите преподаватели Искра Палиева, Мария Палиева, Радосвет Кукудов и Марина Миндова, открих каква е симбиозата между камерното и оркестровото свирене. Редом с любовта и отдадеността те възпитаха в мен и отговорност към музиката.

Ударните инструменти предполагат много и различни комбинации. Обичаш ли да свириш камерна музика и кои са любимите ти комбинации?

Доротея: За мен красотата на ударните инструменти е в тяхната разнообразност и обемност на звука. Харесва ми колко различни звукови нюанси може да пресъздаде всеки инструмент и това зависи изцяло от подхода на изпълнителя. По този повод намирам за истинско удоволствие да изпълнявам камерна музика.  Последният камерен концерт, в който участвах, беше с още трима мои колеги – Мартина Митева, Борис Будинов и Кирил Павлов, по инициатива на Нов симфоничен оркестър. Тъй, като организацията зависеше до голяма степен от нас, беше интересен моментът, в който трябваше да намерим място за репетиции. Знаете, ударните инструменти често са доста големи и силови. Едно от местата, където работихме беше вкъщи. При наличието на маримба, вибрафон, ксилофон и кахон, почти всеки ден “изнасяхме концерт” за моите съседите. (Мисля, че им хареса.) Трябваше да изпълним и първата част от “Drumming” на Стив Райх, която е за осем бонгоса. Пътите, в които използвахме реалните инструменти бяха броени и затова често ги замествахме с книги. Свиренето на ударни инструменти развива прозорливостта на изпълнителя и от тази гледна точка, защото не са рядкост моментите, в които трябва да намериш заместител на нещо или да го “поправиш”.

Освен това доста произведения за други инструменти, могат да бъдат преработени за ударни, отново благодарение на знания и въображение. Така, за “Концерт за надежда”, Георги Ценов направи транскрипция на петия струнен квартет на Филип Глас за две маримби. В този вариант произведението придоби един различен облик, прозвучавайки с кръглия и дълбок тембър на маримбата. Изпълнихме го заедно с Георги Ценов, Анастас Паев и Симона Михайлова. Освен сами със себе си, ударните могат да звучат прекрасно съчетани и с други инструменти. Когато с флейтиста Мартин Павлов изсвирихме произведението “Kembang suling” от Gareth Farr, си дадох сметка, че маримбата кореспондира много добре с дървените духови инструменти.  Сходството на ниския регистър на флейтата и средния на маримбата, създава звуков баланс, в който двата инструмента могат да звучат почти идентично.

Именно този процес на организация, подбор на инструменти и репетиции е повод за сближаване на музикантите в един състав. Хора с обща цел, прекарвайки толкова време заедно, неминуемо се сближават и изграждат ценни отношения помежду си, които често прерастват в истинско приятелство.

Да свириш с някого в състав те прави особено близък с него. Какво смяташ, че децата печелят най-много от свиренето заедно с други деца?

Доротея: За мен да си част от камерен състав, означава да мислиш отвъд себе си. Да чуваш и реагираш на това, което ти предлага инструмента до теб. В тази посока са насочени нашите разговори с децата, когато свирят заедно. Изобщо, да слушаш някого освен себе си е много ценно качество, не само в музикално отношение.

Част от музикантското израстване е и участието в майсторски класове. Какво е най-ценното, което си научила от тях?

Доротея: Това лято бях част от музикалната академия за камерна музика “Percussion friends”.  Имах възможността да черпя информация от прекрасни музиканти, като Ramon Lormans, Gordon Stout, Pius Cheung, Nick Woud, Nancy Zeltsman, Peter Prommel и други. Страхотно е, когато получаваш знания не като конкретика за нещо как трябва да бъде, а под формата на идеи, които всеки може да интерпретира спрямо своето разбиране. Фокусът на нашата работа беше изцяло насочен към откриването на индивидуалния изпълнителски звук и търсенето на дълбоката връзка между инструмент и интерпретатор. Това са нещата, които се стремя да покажа на децата – винаги да се забавляват докато учат, да търсят връзката между ноти и игра, да намират красотата в звука, но най-вече да изградят хигиена на слуха си. Тоест да ги вълнува качествената музика, а тя е тази, която има къде да те отведе, да те накара да почувстваш и да те научи на нещо.

В обучението си по музика децата овладяват не само някой музикален инструмент или гласа си, те се научават да свирят и заедно. Да участваш с някого в ансамбъл означава да дишаш с него, да усещаш чувството му за ритъм, да се превърнете в едно музикално цяло. Тази необяснима близост е способна да изгради дълбоки приятелства и връзки, а какво по-хубаво от това!

Ако имате въпроси или теми, на които искате екипът на Мюзик Плей да отговори, може да ги изпратите на info@musicplay.eu